Начинът, по който създаваме отношения и се чувстваме в тях е пряко свързан със стила на свързаност, който сме формирали като деца към родителите си. Това е ранен детски опит, който до голяма степен обуславя и отношенията с партньор на по-късен етап.

Надежден тип привързаност

Характеризира с доверие, способност на човека да реагира адекватно на отхвърляне и да вярва, че всеки човек е достоен за любов. Децата със сигурна привързаност се смятат за достойни за всеобща любов и уважение и се чувстват подкрепяни от възрастните. Те имат положително отношение към другите и се характеризират с високо ниво на емоционална стабилност.

Човек запазва такива нагласи за взаимодействие с външния свят през целия си живот. За него е лесно да изгради отношения със съпруг и деца. Той възприема партньора си такъв, какъвто е. Не се опитва да манипулира или променя близките и е внимателен към чувствата им. Сигурният, надеждният тип привързаност създава увереност във взаимоотношенията. Чувствате се комфортно както в присъствието на любим човек, така и без него. Не се страхувате, че партньорът ви ще си тръгне. Вие сте уверени в него. Съобразявате се с чувствата му, но не ги поставяйте над своите. Такива хора помагат на децата да се адаптират към света около тях, интелигентно задоволяват нуждите си и стимулират независимостта. Хората със сигурна привързаност имат стабилно самочувствие. Справят се адекватно с критика и компетентно разрешават конфликтни ситуации.

Тревожен тип привързаност

Този тип често се нарича амбивалентен. Характерен е за хора, които не са уверени в близките си и не вярват в себе си. Те се страхуват, че няма да получат реципрочна любов.

Децата с амбивалентна привързаност се характеризират с емоционална нестабилност и проявяват неустойчивост при взаимодействие с майка си. След раздяла с нея, като деца, те дават да се разбере, че са обидени и ядосани. Този тип отношения възникват, когато поведението на родителите е непредвидимо. Децата наблюдават различни реакции в едни и същи ситуации и не знаят как да се държат правилно. Такива хора гледат на себе си по негативен начин, а на другите по положителен. Те се нуждаят от потвърждение на нуждата си, така че често правят всичко, за да спечелят похвалата и одобрението на любим човек. Често те не са сигурни в чувствата на обекта на любовта им и са склонни към ревност. Хората с тревожен тип свързаност се страхуват, че партньорът им ще намери някой друг. Нуждаят се от постоянното му присъствие и внимание. Ако не получават достатъчно внимание от него, са ядосани и негодуващи.

Избягващ тип привързаност

Избягващите хора избягват интимността в отношенията. Това е защитна реакция. Някой се страхува, че ще бъде изоставен. Някой, с когото връзката ще ги завладее и ще трябва да променят начина си на живот, да се откажат от нещо.

В детството хората с този тип привързаност са били подлагани на грубост, агресия и повече критика. За тях привързаността е причина за стрес, затова се опитват да я избягват. Родителят е бил възприет като заплашителен. Тази ситуация е характерна за семейства, в които майката е емоционално студена и не проявява жива и емпатична реакция към детето. В отговор на това децата се затварят и избягват да показват емоции. Рано порастват и до края на живота си крият преживяванията си от другите. Дори да имат нужда от подкрепа, те ще я откажат. С избягващ стил на привързаност изглежда, че вашият партньор не зачита личните ви граници. Възможно е да искате да избягате от връзката и да намерите свобода или въобще да избягвате дълбоки връзки. Едновременно с това страда и самочувствието ви.

Тревожно-избягващ тип привързаност

Човек, който съчетава тревожни и избягващи стилове на поведение. Нарича се още дезорганизирано разстройство на привързаността. Този стил на поведение се формира в семейства, където майката изпитва висока тревожност или реагира слабо на нуждите на детето си и не го разбира, не се свързва емоционално и любящо с него. Детето не чувства любовта на майка си и започва да се съмнява в себе си. То не се възприема като независим човек и смята, че е недостоен за любов. В зряла възраст такива хора изпитват силен вътрешен конфликт. Стремят се към интимност с партньор, но се страхуват от това. В началото на връзката те са привлечени от даден човек, но след това внезапно се отдръпват и се опитват да избегнат връзката, разкриването и се плашат от разкриване на уязвимост. От друга страна те толкова се страхуват от самотата, че самите те не искат да се разделят с партньора си. По-скоро биха направили всичко, за да го провокират да предприеме тази стъпка. Хората с този стил на свързаност имат много ниска самооценка, може да гледат на света като на ужасно място, да възприемат повечето хора подозрително или да ги виждат предимно негативно. Основното е, че човекът смята себе си за недостоен за любов.

Ако имате нефункциониращ добре стил на свързване, не се притеснявайте – той може да бъде коригиран:

Необходимо е да се работи върху вярванията, изградени в детството, на база преживеният детски опит; работа върху самочувствието, върху страха от интимност или от обвързване, страха от самота или изоставяне и др.