Защо и как да развиваме асертивност? Защо тя е толкова полезна за взаимоотношенията?
Асертивността е умение, което се развива, не се раждаме с него. Това е уверено, неагресивно поведение, основано на поддържането на баланс между защитата на собствените интереси и зачитането на интересите на другите. То предполага уверена и активна позиция и ечаст от емоционалната интелигентност.
При асертивно поведение човек ясно осъзнава своите цели и права и открито ги заявява, а също така ги защитава, без да нарушава правата на другите. Основното е откритостта във взаимодействието. Асертивното поведение е насочено към дългосрочно разбирателство и сътрудничество във всеки тип взаимоотношения. То е част от емоционалната интелигентност и включва емоционална незавизимост от чуждите оценки и убеждения и отстояване на своите интереси по екологичен начин. Асертивността също представлява умение за регулиране на собствените емоции и поемане на отговорност за собственото поведение.
Асертивният стил на поведение означава, че вие:
- Сте наясно какво искате и какво чувствате и можете да го изразите без опасения
- Вземате решение, като се абстрахирате от емоциите си, търсейки подкрепа в аргументи
- Реагирате не по начина, по който ще бъде по-лесно или както другите очакват, а по начина, който ви изглежда най-разумен и смислен.
- Знаете къде са границите ви и ги използвате гъвкаво.
Много хора не говорят открито за нуждите си, премълчават проблемите и избягват да изясняват отношения или стават агресивни, защото не знаят как да говорят правилно за тях. Асертивността е балансът между пасивни и агресивни стилове на общуване.
Пасивно поведение: Ще се съглася, макар че отвътре всичко в мен крещи, че не харесвам и не искам това, защото не отговаря на потребностите и ценностите ми, но се страхувам от конфликт. Затова потискам това, което бих искала да изразя. Или ще вляза в ролята на жертва, като се нацупя и се разсърдя.
Агресивно поведение: Ще кажа няколко остри думи, ще обидя, ще критикувам, ще обвиня другия.
Асертивен стил на поведение: Ще се съсредоточа върху обсъждането на темата без обвинения, обиди и критики и ще изразя онова, което мисля и чувствам по въпроса.
Как да го направите?
- Формулирайте искането или молбата си простичко и конкретно, като не искате няколко неща наведнъж.
- Когато имате възражения, нека те са насочени срещу поведения, а не срещу личността на другия човек.
- Използвайте „Аз изказвания“, как вие се чувствате и какво искате, вместо: „Ти изказвания“. Ти изказване: „Никога не правиш това, от което имам нужда или това, за което те помоля“. Аз изказване: „Бих искала да мога да разчитам, че когато сме се споразумели за нещо, то ще бъде направено.“.
- Отправяйте искания, а не заповеди или обвинения.
- Не се извинявайте за искането си или за чувствата си.
- Гледайте директно човека, към когото се обръщате. Ако гледате надолу или встрани вие му изпращате посланието, че сте неуверени. Втренчването в другия човек също не е ок, защото може да предизвиква отбранително поведение.
- Докато говорите, не се отдалечавайте.
- Запазвайте самообладание, като контролирате емоциите си. Можете да изразите емоцията си вербално, например: „В момента се чувствам гневна, защото това, от което имах нужда, не се получи“.
