Идентификацията е несъзнаван процес, благодарение на който индивидът (например детето) мисли, чувства или действа като друг значим за него човек (например майката или бащата). Играе изключително важна роля в процеса на формиране на личността. При децата е особено важна и тук идва отговорността на родителите какви модели на поведение иззползват към детето и помежду си.

В психоанализата идентификацията е психичният процес, чрез който човек се идентифицира с друг човек, група или идол, като възприема техни черти, поведение, ценности, маниери, стил. Идентификацията е фундаментална концепция в психоанализата, играеща важна роля във формирането на личността, развитието на егото и социалните взаимоотношения.

Влияние върху личността:

Идентификацията е основата за формирането на личността и развитието на самосъзнанието. Детето започва с идентифициране с родителите си и след това разширява този процес към други значими фигури и групи. Ако родителите са емпатични, умеят да водят конструктивна и искрена и ненасилствена комуникация, показват през личен пример лични граници и социални и емоционални умения, тогава детето ще усвои това.

Развитие на егото:

Идентификацията играе ключова роля във формирането на егото и развитието на самочувствието. Чрез идентификация с другите, човек интернализира норми, ценности и модели на поведение, които стават част от неговата или нейната собствена личност. Специално за малките деца това е от изключителна важност, а за родителите е съществена отговорност какви модели на поведение използват с детето и помежду си.

Идентификацията като несъзнателен защитен механизъм:

Идентификацията може да действа като защитен механизъм, помагайки на човек да се справи с тревожност, страх или чувство за малоценност. Например, проективна идентификация, когато човек проектира чувствата си върху друг, за да не изпитва толкова силно тези чувства.

Примери:

• Имитация на родители, когато детето копира тяхното поведение и черти.
• Идентификация с група от връстници, когато човек приема техните ценности и норми.
• Идентификация с герои или идоли, когато човек възприема техни черти и модели на поведение.
• Идентификация с идеали или ценности, когато човек се стреми да живее според тези идеали.
• Като защитен механизъм: при загуба на скъп човек другият може да навлезе в идентификация с починалия, като несъзнателно смята, че така част от човека остава жива. Пример за това мога да дам с моята баба, която беше от аристократично семейство, но след загубата на дядо ми, възприе голяма част от неговите идеи, които допреди трагичното събитие бяха противоположни на неговите.
• Идинтификация на майката с бебето й. Това е психичен процес, който осигурява по-голяма интуитивна чувствителност към потребностите на бебето, които то още не може да изразява вербално. Чрез идентификацията тя успява да предугади кога и как се чувства бебето и от какво има нужда.
• Ранна (орална) идентификация: Формира се в ранните етапи от живота, свързана с първични обектни отношения с майката или други значими фигури.
• Идентификация с бащата (Едипова идентификация): Свързана с разрешаването на Едиповия комплекс и формирането на мъжка или женска идентичност. При липса на бащата, за детето е трудно да се идентифицира с мъжки качества и поведения, защото няма от къде да черпи модел за подражание, освен ако е налична заместваща фигура от мъжки пол.
• Във взаимоотношения между приятели/с партньор понякога може да се наблюдава идентификация на единия с другия човек. Това се случва тогава, когато даденият човек не е завършил своя процес по изграждане на идентичност и формиране на личността и копира поведението на другия, като вярва, че това е ноговата собствена идентичност.

Идентификацията е сложен и многостранен процес, който играе важна роля в развитието на личността, формирането на идентичност и социални връзки. Тя може да бъде както съзнателна, така и несъзнателна и има както положителни, така и отрицателни ефекти върху психичното благополучие на човек.