Вътрешно дете е най-уязвимата, чувствителна, но в същото време креативна и радостна част в психиката ни. Тя често продължава да бъде малтретирана от вътрешния ни родител, защото е свързана със страхове или рани, които трудно се успокояват.

Когато говорим за вътрешното дете, всъщност говорим за голям брой емоционални отпечатъци, създадени в детството, които до голяма степен определят начина ни на живот и самочувствие днес.

В дадени ситуации сме склонни да се връщаме към болезнени преживявания от детството, защото тогава психо-емоционалната ни система не е могла да ги усвои, но днес те се възобновяват, когато една ситуация подсъзнателно ни напомня за друга, която причинява нашата травма. Именно в този контекст нашето вътрешно дете редовно ни кара да изпитваме страх и неприятни емоции. Тези страхове винаги са придружени от желание.

Източникът на първоначалния страх е страхът на дете, което чувства, че не може да оцелее без помощта на онези, които са отговорни за живота му. Първичен страх се появява от нуждата някой да се грижи за нас и да ни приема и обича. На всеки страх отговаря желание. Така нашите страхове и желания ще се подхранват взаимно в безкраен танц, докато не ги осъзнаем.

И често, именно защото не сме идентифицирали желанията и спешните нужди на нашето вътрешно дете, настоящите ни желания не могат да бъдат удовлетворени.

Така четири аспекта на вътрешното дете излизат на преден план, които съответстват на четирите големи източника на човешкото желание:

1. Уязвимостта съответства на желанията за сила и власт. Именно тези желания ни тласкат към независимост, към разбиране на нашата сила и ресурси да се справяме с живота и да се развиваме.

2. Чувствителността съответства на желанието ни да усещаме. Именно това желание ни кара да изпитваме нови преживявания.

3. Творчеството съответства на желанието да произвеждаме, да оставяме следа в света, да създаваме специални неща, които ни съответстват и приличат на нас, в нашата уникалност. Искаме и тази продукция да е естетична, защото имаме нужда от красота. Точно това желание за производство ни мотивира да се възпроизвеждаме, желанието да имаме деца и да им предадем ценностите си.

4. А радостта съответства на желанието за удоволствие. Това е игра, смях и сексуално удоволствие.

По този начин тези четири желания съответстват на четири големи семейства от страхове, които сами по себе си намират отговор във всичките четири аспекта на вътрешното дете:

1. Страхът от натиска и очакванията на другите по отношение на нас съответства на чувствителната част на вътрешното дете.

2. Страхът от отхвърляне и изоставяне съответства на уязвимата част на вътрешното дете.

3. Страхът да нямаш собствено място, собствено пространство, да не бъдеш неразбран или пренебрегнат отговаря на свободната, безгранична и радостна участ на детето.

4. Страхът от физическо насилие и доминиращи нагласи съответства на творческата част на детето.

 Когато изследваме страховете, които често се крият зад нашата скованост, зад трудностите ни да останем открити и уверени, радостни и експресивни, и търсим източника на всички емоции в регистъра на задръжките, недоверието или контрола, тогава е вероятно да открием един от тези четири страха.

Те се проявяват във всички области на живота ни. Те се проявяват в начина, по който учим, в нашите връзки с другите, както и в нашата сексуалност, креативност, самочувствие и емпатия.

Това е особено изразено в отношенията, които имаме с любовни партньори, с приятели, с всички хора в обществото и по отношение на хора, които имат една или друга форма на авторитет (тъй като изходът от детството е да намериш своето място, да да бъдеш автономен пред авторитетната позиция на родителя).

Ресурсите на вътрешното дете

Като наблюдаваме четирите вътрешни детски страха и се научим да ги разпознаваме и успокояваме, вместо да ги храним, можем да използваме четири ресурса на вътрешното дете:

1. Отпускане, доверие

2. Интуиция, здравословна емпатия

3. Въображение, креативност

4. Хумор, радост, свобода, удоволствие, спонтанност, изненада, любопитство

Ето защо е толкова важно да търсим помирение между всички части на нашето същество. Тогава нашето вътрешно дете е мощен ключ към изцеление, канейки ни да почувстваме страданието си, истинските си страхове, областите на уязвимост, вместо да бягаме от тях. Тогава можем да им дадем възможност да се изразят напълно и да влязат в състояние на спокойствие, от което следва изчерпването на емоционалното изразяване на страха.

Самочувствието ни става здраво, спираме да се караме и да обвиняваме всичко около нас, за да постигнем волята си на всяка цена. Влизаме в състояние на любов към себе си и отговорност за собственото си развитие.

Следователно вътрешното дете е прекрасна метафора не само за основните ни нужди, въплътени от страхове, но и за възможностите за развитие. Не става въпрос за „поправка“ или проблем, който трябва да бъде разрешен. По-скоро това е потенциал.